11AM – от Боби Петров

Иван беше на близо тридесет и беше наел едно от таванските помещения в блока. Беше дружелюбен към останалите обитатели на сивия кивот, макар те да не се държаха така с него. Младежът учеше метафизика в градския университет и, ако не се лъжа, беше в средата на своята докторантура със специализация в намирането на връзка между животите на хората, емоциите, които излъчват дърветата, и дали те вкупом са пропорционални на броя слънчеви зайчета, които едно дете прави в рамките на един астрономически час. Често Иван заставаше пред малкото си прозорче и наблюдаваше своите съседи, които бяха идеалната извадка за неговите проучвания.

Една блокова тайна, която ще ви издам е, че от време на време Иван гостуваше на небезизвестните, пък макар и леко мистериозни съботни обяди на господин Съмърсет, тъй като и двамата споделяха любовта по големите облачни птици и тяхните ритуали за чифтосване.

сега веднъж било петък късен следобяд. или “петък в пет”, както повечето хора пунктуално наричали този момент от седмицата. в петък в пет се случвали две неща: “нещата вървяли плавно, защото нищо не можело да се прецака” или “всичко се прецаквало за отрицателно време и петък в пет се превръщал в ад” – този случай не бил нито един от двата. в този точно петък в пет Пешо се намирал пред един блок някъде из столицата, кварталът бил един от онези, а самият блок – висок, дълъг, сив, с паркинг пред него, една мръсна полянка с няколко детски катерушки и нищо повече, но и нищо по-малко. Пешо седял пред този блок, броял етажите и балконите и си представял хората, които живеели вътре. описал ги по причудлив начин в своето тефтерче, а на корицата написал “Блоково”. част от това тефтерче аз вече публикувах, защото го намерих случайно изгубено някъде из софийските барове, а останалата, непубликувана част смятам съвсем скоро да споделя с теб. не за друго, ами ми се струва достатъчно интересно четиво.

понякога лежеше до нея и я гледаше как спи.

наблюдаваше косата й, разпиляна някак натурално и същевременно неестествено и в причудливи форми върху възглавницата. хипнотизираше се от това как гърдите й бавно се вдигат и спадат в тон с вдишванията й. забелязваше всяко дребно потрепване на очите й под затворените клепачи и се опитваше да си представи какво сънува. прокарваше поглед по извивките на тялото й, нежно положено върху леглото. превъплъщаваше се в слънчевите лъчи, които огряваха кожата й и разкриваха онези дребни детайли, лишени от перфектност, които го караха да полудява всеки път щом ги види.

а когато тя се разбуждаше изпитваше наслада от движенията й – протягащите бавно ръце, разгъващи се плавно във въздуха; пръстите на краката, опъващи се и разделящи се, които сякаш изтласкваха цялото стъпало напред; арката, създаваща се под гърба й, извайваща форма на тялото, която би могла да докара всеки мъж до тиха лудост.

всичко това той правеше с ясното съзнание, че бавно но сигурно потъва в нея.

а тя просто си спеше.