11AM – от Боби Петров

не се научих да плувам,
но се нося по Стикс.
плавам и търся бряг,
за който да се хвана
и да се изтегля
насред поля от кости
и липси и малко тъга.
не се научих да ходя,
но търся суша, на която да стъпя,
на която да положа уморени нозе,
която да вдишам,
както удавник вдишва вода.
не се научих да виждам,
но търся напред светлина,
която да следвам,
която да пипна,
която вътре да сложа
и да не пусна
без значение в кой свят
и кога.
търся мъгла, която да ме обгърне,
за да бъде пътят ми по-ясен
от този сега,
търся всъщност и път,
по който да тръгна,
защото към нищото
в момента вървя.

изгубих те по пътя,
изгубих себе си във теб.
един поглед и край,
отмяташ коса зад ухото,
усмихваш се и после “здрасти”,
разминаване и “извинявай”,
някъде там някой
заговаря друг
и после още погледи,
още краткотрайни моменти,
може би усмивка,
може би дори неловка целувка –
и после кръговрат.
нощта е млада,
докато не изпием младостта й.