11AM – от Боби Петров

“… а когато се замисля всичко започва да става по-ясно и някак кристално чисто”, прошепна си той, докато отпиваше от чашата вино. “Усещам, че нещо трябва да се случи. Знам, че всичко има цел. Напълно осъзнавам, че скоро нещата ще се променят. Но… но не мога да проумея защо трябва да чакам толкова дълго. Не може ли поне един път всичко да стане така, както го желая. Нужно ли е всеки път да стоя и да очаквам съдбата да се намеси. Ами, ако я няма? Ами, ако съдбата не ме харесва?”

Стана и изключи диктофона. Тази негова автобиография го караше да влиза в меланхолични състояния, които изобщо не му допадаха.