11AM – от Боби Петров

не се научих да плувам,
но се нося по Стикс.
плавам и търся бряг,
за който да се хвана
и да се изтегля
насред поля от кости
и липси и малко тъга.
не се научих да ходя,
но търся суша, на която да стъпя,
на която да положа уморени нозе,
която да вдишам,
както удавник вдишва вода.
не се научих да виждам,
но търся напред светлина,
която да следвам,
която да пипна,
която вътре да сложа
и да не пусна
без значение в кой свят
и кога.
търся мъгла, която да ме обгърне,
за да бъде пътят ми по-ясен
от този сега,
търся всъщност и път,
по който да тръгна,
защото към нищото
в момента вървя.

една монета в повече.

стискам я в ръката си,
а останалите две са на очите ми,
ще ги дам Лодкаря,
за да ме отведе
отвъд омразата,
при Евридика,
а с монетата в ръката си
ще закупя два билета за подземното кино,
където ще гледаме със нея романтична комедия,
ще се тъпчем с пуканки,
ще се целуваме скришом в тъмнината
и ще се смеем в лицето на Хадес, прожекциониста.