на ръба.

23/05/2016

сега веднъж седях
на ръба на своя смешен четвърт век,
в посока другите и
все по-малко по пътя
на блуждаещия гаснещ сякаш огън.
и, гледайки помалко или повече
но все встрани и все встрани
осмислям смисъла на дебнещия смисъл.
и разговори и засенчен плод със вкус на сладост,
сладост по небивалите дни.
и усмихвам се тъпашки,
но все към мен и все на мен,
а навън, отвъд ръба вали,
а до мен пропуква се скалата.

Advertisements

къща на ръба,
под къщата – пропаст,
над къщата – мрачно небе,
в небето – млад облак,
в облака – дъжд,
дъждът е по-скоро топъл,
ще падне,
ще напълни улука със капки,
ще пропие в счупения покрив,
ще напои цветето в стаята,
което бавно умира,
ще възроди сякаш живота във къщата.

стопаните отдавна не живеят там.
един том на далчев прашасва на масата.

%d bloggers like this: