11AM – от Боби Петров

свито сърце,
свити мечти,
свита цигара,
отвити нерви
и трепереща ръка,
която не знае
към коя врата
да посегне.

на една ръка разстояние
ръка от ластик
ръка с безкрайни пръсти
ръка по-дълга от моята
ръка която искам да счупя на две
но всъщност няма смисъл
защото пак няма да те достигна.

ръката, държала допреди малко
вестник с хороскопи,
бърка дълбоко навътре,
а плътта се разлага
в токсичността,
която напипва,
остава груб, грозен скелет.
ръката излиза навън,
посяга към друг, той бяга,
посяга към нея,
погледът й – отвратен,
обръща се встрани,
костите се разпадат,
прах, частици, без светлина.
това във вестника наричаха
ретрограден меркурии.
жалко, че в живия живот
не трае само един месец.