11AM – от Боби Петров

наслаждаваш се
на всяка капка въздух
всяко вдишване от дъжд
и всеки допир от прохладата
които носят нищо повече
от временно разсейване
и може би понякога
леко изтръпване
и усещане за лекота.
останалото е тиня
и асфалт и прах
и самота
и море от неистини
в средата на което си сам
с една платноходка
а вятърът е отишъл
в командировка
и не ще се върне скоро.

чудя се, ако бях плод,
какъв плод щях да съм.
може би щях да бъда
портокал , за да ме обичат,
вишна, за да им докарам болки в корема,
ябълка, за да имам малка същност, скрита надълбоко,
ягода, за да нося същината си отвън,
банан, заради онези глупави шеги, за които всички се сещаме,
грозде, за да не съм никога сам,
домат, за да обърквам всички,
но всъщност,
ако трябваше да избирам точно сега,
щях да бъда лимон,
за да се впиша с киселинността на обстановката.