на ръба.

23/05/2016

сега веднъж седях
на ръба на своя смешен четвърт век,
в посока другите и
все по-малко по пътя
на блуждаещия гаснещ сякаш огън.
и, гледайки помалко или повече
но все встрани и все встрани
осмислям смисъла на дебнещия смисъл.
и разговори и засенчен плод със вкус на сладост,
сладост по небивалите дни.
и усмихвам се тъпашки,
но все към мен и все на мен,
а навън, отвъд ръба вали,
а до мен пропуква се скалата.

Advertisements

смисълът.

28/10/2015

бяга по ръба на чашата,
иска да излезе, да се спусне,
да тръгне по чинията,
да се опитам да го спра,
да го взема с пръст и да го оближа,
за да се докосна за момент до него.
бяга по ръба на чашата
смисълът,
бяга и иска да избяга,
понякога бягам и аз.

дъно.

05/08/2015

няма пулс във времето,
няма пулс и вътре в теб,
нямам пулс, когато
откъсна себе си заради друг,
и този друг ме върне разпокъсан,
без да се погрижи да ме залепи.
няма смисъл времето,
няма смисъл и във теб,
нямам смисъл аз, когато
изпият ме на екс, без да си платят,
без да се замислят,
без да мога сам да се изпия.
няма много от времето,
няма много вътре в теб,
няма нищо в мен, когато
опитам се да дам и малкото останало,
а то достигне дъно
и не дъното е дъно,
а в нищото дълбая с шепи.

%d bloggers like this: