софия.

17/09/2015

София расте, но не старее
и така – всяка година.
ние пък обратното
и го доказваме с посредственост.

Advertisements

София от птичи поглед
не е по-голяма от дланта ми.
не е мръсна или прашна,
не е кисела и сива,
не е нетолерантна или задимена,
не е потрошена и на дупки
като сиренето в анимациите.
не е и екзотична,
не показва своите тайни,
не е позната или цъфнала,
не предлага скрити запознанства,
не ти позволява да се влюбиш.
София от птичи поглед
е просто светлини във мрежа,
пътища и коли-играчки,
отправна точка,
с която да станеш Архимед.

помниш ли, когато
София беше по-голяма
от целия голям свят,
когато Овча купел беше дом,
а самотен кон те преследваше
по улиците вечер,
когато маршрутката беше ежедневие,
когато Народния беше нещо като сцена,
когато бирите на пейка бяха свежест,
когато срещите на Попа бяха новост,
когато НДК беше голям, твърде голям,
когато Старбъкс беше още лукс,
когато метрото беше объркващо,
когато Борисова беше “онзи парк там”,
когато се влюбваше на всеки ъгъл,
когато Славейков ви обгръщаше в нощта,
когато я изпращаше всяка вечер,
а после нищо,
когато тя се превърна в друга,
когато Раковски беше “твоята улица”,
когато Лозенец беше по-вкъщи от вкъщи,
когато една мансарда чуваше глухи викове,
когато центърът започна да се смалява,
когато тротоарите ти станаха приятели,
когато улиците те обгрижваха,
когато паветата знаеха всичките ти истории?
помниш ли, когато
лампите гаснеха,
щом се разминехте,
за да ти кажат да забавиш ход
и да посегнеш към града?
помниш ли, когато
всички те бяха недостатъчни,
когато очите ти се счупиха
и паднаха на хиляди стъклени парченца,
когато загуби думите си,
когато движенията станаха ненужни,
когато тя ти открадна същината
и не ти я върна?
ще си спомняш ли, че
и тя, и ти сте сами.
и никак, никак не сте цели?

%d bloggers like this: