срещу.

10/07/2015

срещнах те отдавна,
но не чак толкова,
че да не мога да си спомня,
срещнах те, но не те видях.
наскоро те срещнах отново,
срещнах те случайно,
насред една наша среща,
и ми отвори очите,
и ми влезе под кожата,
и си подправям кафето с теб,
и пиша поезия със теб,
и съм отново сляп,
но за всичко друго.

срещаме се често,
ти не срещаш мен.

Advertisements

една безсънна нощ
и клаксони и тротоари,
светлина процежда се,
лампи и червени светофари.
лай и викове и проститутки,
една луна не стига,
блоковете крият се във нощна сянка,
и мъгла и кофи и клошари.
плочките са тъй разбити,
но по-разбити ли сме ние?
аз и ти във бар, почти сами,
тръгваме си пак самотни –
ти към вас, аз на никъде
и никой дума не обелва.
само две таксита
и хиляди минути мълчаливи
от тук до следващата глуха среща.

да тръгнеш в 9:10 за работа,
не е като да тръгнеш в 10.
по-рано хората са други,
по-тъжни са някак,
всеки ден едни и същи хора,
едни и същи тъжни хора,
едни и същи погледи, забити във краката,
едно и също мълчание,
едни и същи случки и улици
и кучета и коли.
по-късно светът се е събудил
и хората са други,
хората са всякакви,
някои дори се усмихват,
други говорят по телефона или помежду си
и са вгледани напред или нагоре
и търсят себе си, а не тъгата.
и там в тълпата, в 10 на Славейков ,
може да срещнеш чифт ключици,
които са толкова издадени и красиви,
че ми се иска да захапя, все едно съм куче,
и чак тогава да попитам за името и телефона
и дали може да ми покаже и плешките си,
защото ми е интересно каква форма описват,
щом опъне ръце нагоре или назад.
и в голотата на тази съща сутрин
ще искам нещо повече от нея,
може би да ми направи компания
и да изпием по едно кафе там, на пейката,
до онези писатели, които никога не са писали
за среща със случайна красива девойка
на площад, носещ името на друг писател.

%d bloggers like this: