да тръгнеш в 9:10 за работа,
не е като да тръгнеш в 10.
по-рано хората са други,
по-тъжни са някак,
всеки ден едни и същи хора,
едни и същи тъжни хора,
едни и същи погледи, забити във краката,
едно и също мълчание,
едни и същи случки и улици
и кучета и коли.
по-късно светът се е събудил
и хората са други,
хората са всякакви,
някои дори се усмихват,
други говорят по телефона или помежду си
и са вгледани напред или нагоре
и търсят себе си, а не тъгата.
и там в тълпата, в 10 на Славейков ,
може да срещнеш чифт ключици,
които са толкова издадени и красиви,
че ми се иска да захапя, все едно съм куче,
и чак тогава да попитам за името и телефона
и дали може да ми покаже и плешките си,
защото ми е интересно каква форма описват,
щом опъне ръце нагоре или назад.
и в голотата на тази съща сутрин
ще искам нещо повече от нея,
може би да ми направи компания
и да изпием по едно кафе там, на пейката,
до онези писатели, които никога не са писали
за среща със случайна красива девойка
на площад, носещ името на друг писател.

понякога лежеше до нея и я гледаше как спи.

наблюдаваше косата й, разпиляна някак натурално и същевременно неестествено и в причудливи форми върху възглавницата. хипнотизираше се от това как гърдите й бавно се вдигат и спадат в тон с вдишванията й. забелязваше всяко дребно потрепване на очите й под затворените клепачи и се опитваше да си представи какво сънува. прокарваше поглед по извивките на тялото й, нежно положено върху леглото. превъплъщаваше се в слънчевите лъчи, които огряваха кожата й и разкриваха онези дребни детайли, лишени от перфектност, които го караха да полудява всеки път щом ги види.

а когато тя се разбуждаше изпитваше наслада от движенията й – протягащите бавно ръце, разгъващи се плавно във въздуха; пръстите на краката, опъващи се и разделящи се, които сякаш изтласкваха цялото стъпало напред; арката, създаваща се под гърба й, извайваща форма на тялото, която би могла да докара всеки мъж до тиха лудост.

всичко това той правеше с ясното съзнание, че бавно но сигурно потъва в нея.

а тя просто си спеше.

%d bloggers like this: