11AM – от Боби Петров

Иван беше на близо тридесет и беше наел едно от таванските помещения в блока. Беше дружелюбен към останалите обитатели на сивия кивот, макар те да не се държаха така с него. Младежът учеше метафизика в градския университет и, ако не се лъжа, беше в средата на своята докторантура със специализация в намирането на връзка между животите на хората, емоциите, които излъчват дърветата, и дали те вкупом са пропорционални на броя слънчеви зайчета, които едно дете прави в рамките на един астрономически час. Често Иван заставаше пред малкото си прозорче и наблюдаваше своите съседи, които бяха идеалната извадка за неговите проучвания.

Една блокова тайна, която ще ви издам е, че от време на време Иван гостуваше на небезизвестните, пък макар и леко мистериозни съботни обяди на господин Съмърсет, тъй като и двамата споделяха любовта по големите облачни птици и тяхните ритуали за чифтосване.

като всяка друга събота сутрин и днес господин Съмърсет отиде на пазара, претрупан от бутащи се една в друга сергии, зад които стояха нелицеприятни господа, грозновати лели и баби, които повече от всичко на света желаеха отново да са млади.

извади списъка за пазаруване и тръгна между върволицата от хора, търсейки поне част от продуктите, които бе наумил да вземе за своя специален обяд. закупи 2 ябълки, чепка грозде, една възголяма диня, която едвам побра под лявата си мишница, орехи – с черупка и без, брашно, смляно пред очите му, торба розовеещи домати, две криви краставици с причудливи форми и един буркан щастие с цвят “праскова”.

беше поканил гости и смяташе те да си тръгнат доволни!