11AM – от Боби Петров

с глава разбивам камъни,
разбивам нерушащи се стени,
с ръце дълбая ями,
копая дупки, заравям спомени,
но само в сънищата си,
защото всъщност
съм част от приключил цикъл
и не ще се освободя преди
да взема себе си в ръце
и да се изхвърля от горящия влак,
движещ се по все същия маршрут.
маршрутът счупен е
и не изисква ни един билет
но бавно в тинята потъва,
съставена от пот и мен и изкопана пръст,
в която сам съм се поставил и
в която май ще си полегна да поспя
само за още пет минути.

и, ако заспи,
ще я открия лесно,
ще се прокрадна тихо
като бриз в нощта
и ще нахлуя бурно
в сънищата скрити
залостени зад красивите очи.

от малък сънува
всеки път щом затвори очи,
всяка вечер
сънува.

сънува кошмари,
сънува и радости,
сънува понякога щастие,
и невероятности,
и премеждия,
и любови,
и себе си,
и другите,
как лети също сънува,
сънува света,
сънува всичко,
всяка вечер
сънува.

порасна
и продължи да сънува.
всяка вечер щом легне,
заспива пак сам
и просто сънува.
ето обаче
измислил е план:
да продава
тези свои сънища.
сега
всяка вечер
продава.

цената би питал
каква е?
не е парична,
нито пък стока,
продава своите сънища
на другите,
забравили как се сънува.
продава ги само
срещу малко близост –
така всяка вечер
до някой заспива.