11AM – от Боби Петров

пет тишини
през пет тихи съня
притихват
мълчи
мълчание
мълчи си.

да се събудиш
насън
и да заспиш
докато сънуваш
са все неща,
далеч по-истински
от теб и мен.

като спомен от чужд сън
сред локвите пристъпваш –
боса, мокра, но с вдигната глава,
прикривам те с чадър, но ме избутваш,
казваш:
“няма смисъл, това е само вода”.
и те прегръщам,
и съм мокър,
и “здравей” е просто дума,
а ти заслужаваш роман
или поне целувка под дъжда.