11AM – от Боби Петров

изтръгвам сърцето си
и го хвърлям към небето
да се рее из космическия прах
да пътува като вояджър сред планети
и звезди
и чужди тела
и комети и астероиди
и луни.
изтръгвам себе си
и заравям се във дън земя
да полегна малко
да остана в тишина
при червеите
при липсата
при хладната тъга.
и някъде там след време
сърцето ми и аз
пак ще сме едно
и ще бъде светлина
ще бъде плам
ще бъде топлина
и ти и аз тогава,
може би,
ще бъдем заедно,
но не сега.
не сега.

свито сърце,
свити мечти,
свита цигара,
отвити нерви
и трепереща ръка,
която не знае
към коя врата
да посегне.

ако ти си прътът
между зъбните ми колела,
този, който не ми дава да си поема дъх
и заради който не продължавам напред,
позволи ми да те извадя и да те забия
право в сърцето си.