11AM – от Боби Петров

и когато в съзнанието
или пък този път наистина
светът е пред своя край
или пък вече е свършил
и наоколо е хаос
или пък вече няма нищо,
аз ще съм изгубен
или пък може би ще съм намерен
насред нищото,
но нещо ще ме влече
или пък направо ще ме тегли
или тласка
към някой край на света,
но не този, който вече сме срещнали,
и там, насред мрака,
или пък в светлината на новия свят,
си мисля, че ще открия теб,
или пък ти ще откриеш мен,
и ще бъдем първите хора,
които ще възродят живота,
или пък просто ще се обичаме
тихо в прахта.

на бюрото ми е чашата
и чашата е пълна с кафе
и кафето е чай
и чаят е вино
и виното е дъжд
и дъждът вали
и дъждът е любов
и дъждът е тъга
и аз съм в дъжда
и търся теб
и търся теб
и търся себе си в теб
и, когато не те открия,
намирам маската
и свалям маската
и под нея се криеш ти
и свалям теб,
свалям лицето ти
и под лицето ти
съм аз,
който търси теб
и те целувам
и дъждът не спира
и ти си всъщност дъжда.