11AM – от Боби Петров

понякога лежеше до нея и я гледаше как спи.

наблюдаваше косата й, разпиляна някак натурално и същевременно неестествено и в причудливи форми върху възглавницата. хипнотизираше се от това как гърдите й бавно се вдигат и спадат в тон с вдишванията й. забелязваше всяко дребно потрепване на очите й под затворените клепачи и се опитваше да си представи какво сънува. прокарваше поглед по извивките на тялото й, нежно положено върху леглото. превъплъщаваше се в слънчевите лъчи, които огряваха кожата й и разкриваха онези дребни детайли, лишени от перфектност, които го караха да полудява всеки път щом ги види.

а когато тя се разбуждаше изпитваше наслада от движенията й – протягащите бавно ръце, разгъващи се плавно във въздуха; пръстите на краката, опъващи се и разделящи се, които сякаш изтласкваха цялото стъпало напред; арката, създаваща се под гърба й, извайваща форма на тялото, която би могла да докара всеки мъж до тиха лудост.

всичко това той правеше с ясното съзнание, че бавно но сигурно потъва в нея.

а тя просто си спеше.