1001 неща.

26/04/2015

бих ѝ казал 1001 неща,
ако живеехме
в паралелен свят,
в който всичко се случва
така, както ми се иска,
и където в гърлото ми
няма вечно заседнала буца.
тук, в реалността,
буцата е най-добрият ми приятел,
а аз почти не говоря
нещата, които трябва.

това не е поезия.
поезия е,
когато тя се смее
и когато си играе с косата си.
другото е безсмислено.

тя беше като светъл лъч,
отразяващ се във огледало:
бягаща, светла, заслепяваща,
неуловима и тъй крехко плаха.
тя беше като облаците,
които крият тази светлина
със своя сив навъсен поглед от високо
и деня заклещен във юмрука на страха.
тя беше минало без спомени,
бъдеще, без погледа напред,
но никога настояще,
никога.

%d bloggers like this: