да гледам движенията й,
начинът, по който сбръчква чело,
как връзва косата си
(защото да, тя е по-красива с вързана коса,
която показва нежната й шия),
лекото потрепване на устните й,
когато не е доволна,
пръстите й, които изящно свиват
убийствена цигара,
начинът, по който я пали и я пуши,
как издиша дима,
как се смее, как говори,
това са дребните красиви неща, до които имам достъп.
толкова повече ми се иска да виждам
как се събужда, как се прозява,
как се разсънва,
как се съблича,
по-важното – как се облича,
как мие зъбите си,
как се храни,
как очите й се насълзяват,
когато гледа хубав филм
как ме целува, как заспива.
обаче ще перефразирам малкия принц:
“важните неща са невидими за очите”,
така де – поне за моите.

само, ако тя знаеше.

никога повече нямаше да завали,
а вселенската тъга щеше да потъне
в дебрите на старото време.

градът е.

15/07/2014

градът е да се разхождаш
градът е да видиш нея на улицата
градът е да се запознаеш с нея
градът е да пиеш кафе с нея на пейка
градът е да откриеш, че е прекрасна
градът е да мине време
градът е да откриеш, че си хлътнал
градът е да се чудиш дали и тя е хлътнала
градът е да не си даваш мира
градът е да искаш да я видиш пак
градът е да не можеш да я видиш пак, не сега
градът е да искаш да й кажеш, че мислиш за нея
градът е да се срамуваш или страхуваш
градът е да живееш в кръговрат
градът съм аз.
градът си ти.
градът е тя.

%d bloggers like this: