11AM – от Боби Петров

тя е най-красивата илюзия

в тази част на видимия Космос.

посягам да я хвана за ръка –

проблясък, малкият Голям взрив,

образът й се размазва

и изчезва в мрака на нощното небе.

Мираж.

онзи Мираж, със спомена за който

заспивам всяка нощ.

А Вселената продължава да расте,

надува своя атомен балон.

не, че за мен има значение –

илюзията си е илюзия.

или не съвсем?

Обещавам:

Ще науча точно толкова квантова теория, че да проведа следния експеримент:

Ще затворя себе си

и нея

в стая

без прозорци,

без врати.

Само ние двамата

и стаята.

И никой няма да е сигурен

живи ли сме

или не.

Само ние –

ние ще знаем:

ще се наблюдаваме

един друг

и ще показваме среден пръст

на Шрьодингер

и котката му.

Привличайки се,

аз и тя,

един към друг

в онази стая

без прозорци,

без врати.