11AM – от Боби Петров

градът е да се разхождаш
градът е да видиш нея на улицата
градът е да се запознаеш с нея
градът е да пиеш кафе с нея на пейка
градът е да откриеш, че е прекрасна
градът е да мине време
градът е да откриеш, че си хлътнал
градът е да се чудиш дали и тя е хлътнала
градът е да не си даваш мира
градът е да искаш да я видиш пак
градът е да не можеш да я видиш пак, не сега
градът е да искаш да й кажеш, че мислиш за нея
градът е да се срамуваш или страхуваш
градът е да живееш в кръговрат
градът съм аз.
градът си ти.
градът е тя.

прочетох книга
разсъждавах над нея
медитирах
ала не открих
как да променя нещата
името й беше
“дзен и изкуството да хлътваш лесно”