11AM – от Боби Петров

изгубих те по пътя,
изгубих себе си във теб.
един поглед и край,
отмяташ коса зад ухото,
усмихваш се и после “здрасти”,
разминаване и “извинявай”,
някъде там някой
заговаря друг
и после още погледи,
още краткотрайни моменти,
може би усмивка,
може би дори неловка целувка –
и после кръговрат.
нощта е млада,
докато не изпием младостта й.

една целувка в повече.

никога не е излишна,
никога не е в налична,
никога не е достатъчна.

като спомен от чужд сън
сред локвите пристъпваш –
боса, мокра, но с вдигната глава,
прикривам те с чадър, но ме избутваш,
казваш:
“няма смисъл, това е само вода”.
и те прегръщам,
и съм мокър,
и “здравей” е просто дума,
а ти заслужаваш роман
или поне целувка под дъжда.