Привет!

Преди да започна този своеобразен разказ за сбъдването на една мечта, искам първо да благодаря на Вергиния Янчева и Мария Куманова (Bamfi) за снимките, които виждате по-надолу! Както и на всички, които станаха част (като лектори, организационен екип или публика) от TEDxNBU! Стига съм говорил глупости. Започваме! (Искам предварително да се извиня за това, че няма да си пестя никак думите и снимките!)

Когато в края на миналата (2010-та) година срещнах Деси Бошнакова по коридорите на НБУ и й споделих една от своите идеи (наречете го мечта ако искате) – да направим TEDx в нашия любим университет, тя страшно спокойно каза “Да, ще измислим нещо.” За моя огромна радост, на 5-ти януари 2011 получих едно съобщение, включващо място и час. Текстът в съобщението говореше за TED. Сами разбирате, че погледът ми веднага беше прикован и сърцето ми леко се разтупка. Когато отидох на въпросното място, във въпросния час, там се беше събрал един скромен екип от 6-7 човека. Разбрах, че сме получили лиценз и моята мечта ще се сбъдне. Датата беше насрочена – 25-ти март, а мястото – Университетски театър на НБУ. Така започна и приключението около TEDxNBU.

След почти три месеца подготовка, много емоции и създаване на немалко контакти със страхотни хора, TEDxNBU беше факт! Това стана под мотото “Идеите, които се случват.” и точно в стила на празника Благовещение (който беше на същата дата), ни донесе едни добри вести, идеи и мечти. Колкото и наивно да звучи това.

След като по някакъв мой си странен обичай изчаках няколко дни да минат, за да асимилирам какво се е случило, нека ви разкажа по-подробно за тази (за мен) запомняща се дата 25-ти март и този (за мен) уникален TEDxNBU.

Денят започна по-рано от обичайното. Последните приготовления започнаха няколко часа преди началото на събитието, а като част от организационния екип, имах доста задачки. Няколко репетиции и други дребни, но много неща, по-късно, първите хора започнаха да прииждат.

Залата се напълни за отрицателно време, а хората, които бяха дошли да чуят “Идеите, които се случват” не бяха никак малко. И в заветния час 10:00, Деси откри това, което в последствие щеше да се окаже може би най-зареждащият с позитивизъм и енергия ден от живота ми.

Така започна първият блок от TEDxNBU. След откриването, на сцената застана Георги Петков, ръководител на “Фолк джаз формация” към НБУ. Заедно с този невероятен хор, той представи как би звучал “Бах в 11/8, ако в някакъв момент се превърне в джаз”, както и какво точно е скатово пеене и има ли то почва у нас. На финала на този музикален старт, всики в залата бяха със зяпнали усти. На това казвам аз добро начало!

След него, пред публиката застана социологът Антоний Гълъбов, който обаче вместо за политика, говореше за възрастта и остаряването. Говореше за това как, ако допреди век поколенията са се сменяли през 20-25 години, то сега това се случва на всеки 5 години. Чухме как не остаряваме, а се изхабяваме и как възрастта не е нищо повече от състояние на духа.

Третият лектор в първата сесия беше Събина Панайотова, която, точно като мен, се оказа бургаски кадър в НБУ – кеф. Нейната презентация беше не за друго, а за едно от първите студентски списания – Ентелегентно (сега превърнало се в блог). Едно списание, започнало в една тясна стая, съдържащо всичко, от което обикновения студент се интересува, но създало едно неразделно семейство (екипът).

В последната част на първия блок, пуснахме едно доста интересно видео от TEDTalks. Мелинда Гейтс (съпругата на Бил Гейтс) разказа за това какво могат НПО-тата да научат от Кока-Кола. Време беше да изпием по едно кафе, за да се разведрим!

Втората сесия започна с едно уникално изживяване, а именно видео на красотата, която Miwa Matreyek създава на сцената на TED.

След нея, време беше пред публиката да застане Мариана Мелнишка, жената превела култови книги като “Портокал с часовников механизъм” и книгите от поредицата за Хари Потър. Една жена, която определено имаше какво да ни разкаже. Тя говореше за своите пътешествия и за това как човек се учи, докато изживява света, не докато чете за него.

След нея, време беше за още едно кратко видео – Дерек Сивърс ни разказа защо не трябва да споделяме идеите си.

Весела Герчева пък зададе един страшно важен въпрос – “Виждали ли сте деца в сгради като тази на НАП?” И докато ни представяше една презентация, на моменти от която цялата зала се давеше от смях, тази жена, пълна с идеи, обясни защо трябва всяка една административна сграда да бъде променена така, че децата ни да могат активно да я посещават и да се учат от нея. Цитатът, който няма да забравя в скоро време беше неин и гласеше: “Децата не разграничават играта от ученето. Ние, възрастните, го правим за тях.”

Поредното видео от TEDTalks беше на Ричард Сейнт Джон, който пък ни показа своето проучване за това, кои са 8-те фактора, които ни правят успешни.

Време беше на сцената да застанат двама младежи – Евгени Тодоров и Павел Пенчев, които в някаква част от живота си, докато изучават режисура в НБУ, решават да заминат за Еритрея и да заснемат документален филм за това как живеят хората там. Оказва се, че без технологии, събрани около огъня вечер, страхувайки се от тъмнината и т.н. и т.н., животът е в пъти по-лесен. Жителите на малките селца в тази африканска държава не се тревожат излишно, не изпитват нужда да се разделят, а живеят като едно голямо семейство. Ето защо, когато двамата представители на западната цивилизация решават да им подарят няколко лампи и други технологични “благинки”, в тях се заражда въпроса дали правят правилното нещо, свързвайки този спокоен и лесен свят с лудницата на модерното общество.

Последно за този блок, второто видео на Ричард Сейнт Джон, което този път разказваше за това какво става, ако си поярваш твърде много и забравиш да спазваш онези 8 правила, които беше представил в предишната си лекция.

Ето, че дойде времето за обяд. Слънце, позитивна енергия и много интересни хора на едно място – какво по-добро от това? Така успях да стана част от едно своеобразно #tbb (Twitter Blogger Beer), което малко или много беше #tbs (Twitter Blogger Sandwich). Запознах се с част от туитващите българи, които вече не бяха просто имена зад екрана. Посмяхме се, поговорихме се – както се казва “it was fun”.

Но почивката свърши и беше време за третата сесия на TEDxNBU. Тя започна с Венко Поромански, барабанистът на група ТЕ, който ни разказа за живота си и как той е обвързан с барабаните, а след това ни показа разликата между това просто да свириш и това да свириш със сърцето си, докато се изгубваш в музиката.

За пореден път на екрана се появи лекция от TEDTalks. Мат Ридли ни обясни, че дори и идеите могат да правят секс.

След него, Йоан Василев (също част от организационния екип) разказа за своето хоби – да върви пеша и как това малко или много е променило светогледа му. Атмосферата, която Йоан създаде беше повече от страхотна – хумор, доза сериозност и малко житейска мъдрост.

Следващият лектор беше Марио Пешев (@Twitter), който ни обясни за балансът в живота – между интелект, прогрес, изкуство и физическо движение. Не знам как го направи, но тъй като бях официалното лице зад Twitter акаунта на TEDxNBU, Марио ме накара да зарежа тази ми задача и просто да слушам, попивайки всичко със зяпнала уста. Това не се промени и от факта, че ни изненада с красиво изпълнение на пиано. Имам само една дума като коментар към този лектор: Евала!

Последният лектор за този блок беше Георги Гочев, който пък ни разказа за времето и се опита да ни обясни как да измерим моментите на щастие. Всичко това се случи на фона на уникалните “Лилии” на Моне. Определено една емоционална и философски настроена презентация!

И последната почивка дойде, а след нея и финалната права на TEDxNBU. Събитието беше към своя край, а хората сякаш разширяваха своите усмивки и изглеждаха все по-щастливи и ентусиазирани. Очевидно успявахме да си свършим работата, карайки всички да се замислят и да започнат да мечтаят.

Четвъртата сесия започна с Румен Цонев, който направи нещо невероятно. Създаде един своеобразен оркестър от 20-тина човека от публиката, като зададе на всеки от тях различни задачи. Всичко това беше с цел да ни обясни как работи един диригент и на какъв принцип се случват музикалните пиеси. Точно от такова шоу имахме нужда! Беше супер зареждащо!

След него пред публиката застана Ясен Захариев – определено един от любимите ми преподаватели! Философ, със страхотно мислене и чувство за хумор, той ни разказа за 25-часовото ежедневие на модерия човек и за изхода – виното. Презентацията мина с много смях и няколко препратки и включвания от ректора на университета. Определено препоръчвам тази лекция, когато се появят видеата от събитието!

Следващото видео беше може би най-любимата ми TED лекция. Тони Робинс, който разказва за това “Защо правим това, което правим.” Изгледайте видеото и разберете защо точно обичам този човек тооолкова много! Велик е!

Последна, но в никакъв случай не по важност, пред нас застана Анна Пампулова – бивша танцьорка, в момента преподавател в НБУ, която ни обясни за какво си говорят балерините на сцената и ни въведе в кухнята на невербалната комуникация, която танцът предлага. Тя представи няколко свои студенти, които ни показаха няколко сцени от новата постановка на Анна – “Соло за двама”, която се играе в Универститетски театър на НБУ – посетете я, когато имате време, струва си!

Така лекторите на TEDxNBU бяха представили своите УНИКАЛНИ идеи, бяха ни завладяли и ни бяха накарали да мечтаем (повече от попринцип). Животите ни (поне моят) нямаше да са съвсем същите вече. Но дойде и време ние, екипът, да излезем, за да благодарим на страхотната публика, която стана част от магията на TEDxNBU. Това се случи след кратка реч на ректора на НБУ – доц. Людмил Георгиев.

И сега, когато ви разказах в изключително много думи и снимки какво точно се случи в онзи прекрасен петък, мисля си, че е време да благодаря на всички, които бяха там и които спомогнаха този ден да стане толкова страхотен! Сега, когато се замисля, няма нещо, за което да се хвана, че не беше повече от перфектно… Аз лично се прибрах с най-широката възможна усмивка, треперещ от кеф и с енергия и ентусиазъм, които ще ме държат доооста дълго време. БЛАГОДАРЯ ВИ!

Ами това беше… благодаря и на вас, които изтърпяхте многото ми думи, които пък сформираха този свръхдълъг пост. Но нямаше как – не мога да разкажа за един такъв зареждащ и перфектен ден без да съм многословен, просто няма как.

Сега ви оставям да се насладите на остатъка от страхотната неделя и ви пожелавам да изпитате поне малка част от позитивната енергия, която кипи в мен. А когато, в следващите месеци, започнат да излизат видеата от самото събитие, обещавам публично, че те ще започват да се появяват тук – просто трябва да ги видите!

Благодаря отново на вас, хората, които четат това, както и на всички, които присъстваха или по някакъв начин бяха замесени в магията TEDxNBU!

Bobby, out!

Advertisements
%d bloggers like this: