11AM – от Боби Петров

сега веднъж седях
на ръба на своя смешен четвърт век,
в посока другите и
все по-малко по пътя
на блуждаещия гаснещ сякаш огън.
и, гледайки помалко или повече
но все встрани и все встрани
осмислям смисъла на дебнещия смисъл.
и разговори и засенчен плод със вкус на сладост,
сладост по небивалите дни.
и усмихвам се тъпашки,
но все към мен и все на мен,
а навън, отвъд ръба вали,
а до мен пропуква се скалата.

гладът ми за теб е чудовищен,
гладът ми за теб ме поробва,
гладът ми за теб ме дави в плитчини.
този глад обаче не съм аз.
насред него намирам себе си,
заситен с его,
потънал в мисли,
загледан в бъдеще,
което няма да се случи.