11AM – от Боби Петров

Когато черният балон се понесе из стаята, Алек осъзна, че отнякъде става течение. Пусна връвчицата на новия си надут приятел, който преди около половин час се беше материализирал в ръцете му, и отиде да затвори прозореца. Извършвайки последното действие, той погледна неволно към улицата – разбираш много добре, че не зависеше от него, навик беше.

На тротоара под прозореца видя една фигура – дамска, стройна, в гръб. Хареса му – походката, рижавата коса, структурата, всичко. И започна да фантазира за момичето – да, беше момиче, нямаше как да е жена на възраст повече от 2-3-4-5 години по-голяма от неговата собствена. Представяше си сини очи, после си представи правилни черти на лицето. Представи си усмивката, която го накара да потръпне. Представи си всичко. Представи си дори как разговаря с нея, как я разсмива, а нали знаеш какво става като разсмееш една жена?

Представи си всичко това само по фигурата на едно случайно момиче, минаващо под прозореца му в този момент. Не, че беше „фантазьор“, добре, признавам, тази дума е много тъпа – не, той просто живееше в непрестанна калопсия – представяше си всичко около себе си по по-красив начин отколкото то всъщност беше. Вманиачаваше се в красиви детайли, които липсваха. Истината, драги ми читателю, е, че момичето беше симпатично, но нямаше нищо общо с това, което Алек си представяше. Той просто имаше нужда да вижда хубавото, тъй като усещаше, че самият той е потъмнял, като балона си.

Балонът. С него започна историята. Сега той вече беше залепен за тавана и нищо на света не можеше да го накара да слезе. Нито връвчицата, нито Алек, нито друг, по-светъл балон, минаващ под прозореца му.

Алек спусна щорите и в стаята рязко се смрачи. После отиде до бюрото си, взе лампата, която намери снощи в един антикварен магазин, потърка я и от нея излезе един джин. Алек го помоли да му разкаже виц, за да се поразведри малко и джинът го стори – шегата донесе усмивка, нищо повече. След това помоли за една бутилка джин. Съществото усети иронията, засмя се и му я материализира. Това беше третото желание, което Алек имаше право да направи. Обаче се помоли за четвърто – джинът да му каже поне едно наздраве.

Сега нашият герой давеше потъмнялото си аз в компанията на джин и джин, докато джинът разказваше вицове под влиянието на бутилката джин.

Домашна джинджинада.