посегнах да освободя слънчевото зайче, което се беше заклещило на ръба на окото ми. вместо това обаче пуснах духа от бутилката и в стаята рязко замириса на джин. духът и зайчето се оказаха приятели и поседнаха да си починат на по приказка в подножието на неделното безвремие, докато аз бях нагърбен със задачата да сваря кафе, което хем да е силно, хем да позволи на деня да заспи без да се налага да взима хапчета с билкови екстракти.
не знам дали се справих. аз още съм буден, пък макар и вече да знам, че всичко друго беше халюцинация. всичко друго освен живият аромат на отиващото си лято, разбира се.

на ръба.

23/05/2016

сега веднъж седях
на ръба на своя смешен четвърт век,
в посока другите и
все по-малко по пътя
на блуждаещия гаснещ сякаш огън.
и, гледайки помалко или повече
но все встрани и все встрани
осмислям смисъла на дебнещия смисъл.
и разговори и засенчен плод със вкус на сладост,
сладост по небивалите дни.
и усмихвам се тъпашки,
но все към мен и все на мен,
а навън, отвъд ръба вали,
а до мен пропуква се скалата.

глад.

01/05/2016

гладът ми за теб е чудовищен,
гладът ми за теб ме поробва,
гладът ми за теб ме дави в плитчини.
този глад обаче не съм аз.
насред него намирам себе си,
заситен с его,
потънал в мисли,
загледан в бъдеще,
което няма да се случи.

%d bloggers like this: