едно гласче
в главата
нашепва всеки път
различни имена.
този път е твоето.

Advertisements

ако нощта пада рязко,
какъв е шансът да ни затисне,
както би могла да ни затисне
тежката завивката,
под която крием любовта си?

като спомен от чужд сън
сред локвите пристъпваш –
боса, мокра, но с вдигната глава,
прикривам те с чадър, но ме избутваш,
казваш:
“няма смисъл, това е само вода”.
и те прегръщам,
и съм мокър,
и “здравей” е просто дума,
а ти заслужаваш роман
или поне целувка под дъжда.

%d bloggers like this: