Носталгия по бъдещето.
24/02/2014
Имах малко свободно време и спретнах нещо, което ми се върти в главата от доста време.
Представям ти:
“Носталгия по бъдещето” се явява нещо като първия микро-сборник с мои неща. Можеш да го изтеглиш от тук: http://bit.ly/1k0jflT
Имай предвид, че в бъдеще обмислям да го допълвам и редактирам. Тоест възприеми сегашния вариант като тестови такъв.
Надявам се да ти допадне!
Bobby, out!
Бели косъмчета.
23/02/2014
бели косъмчета
по брадата ми –
нервни следи,
напомнящи за друго време.
виждам ги,
оглеждам ги,
отскубвам ги,
изхвърлям ги,
измивам се,
оформям се,
поглеждам се,
виждам не себе си
виждам теб,
прокарала пръсти
по брадата ми,
по лицето ми,
по мен –
засмяна,
щастлива,
шегуваща се,
обичаща ме,
моя.
после избърсвам запотеното огледало
и теб те няма,
тоест има те,
но не при мен,
сама си
може би
в леглото си,
някъде из София,
някъде далеч,
някъде в света.
отказвам да се обръсна –
ще те изчакам
да се върнеш,
да ме погледнеш,
да се усмихнеш,
да ме обичаш,
отново.
Градски мираж.
23/02/2014
един кец
пред другия,
стъпка по стъпка
по сивите павета.
приближавам се,
виждам те
в далечината.
стъпка след стъпка
образът примигва,
размазва се,
отмива се
от прашния вятър.
нима си градски мираж
или може би съзнанието
играе номера?
захождам бавно,
устремено.
кецът е развързан
и настъпвам връзката,
спъвам се и падам.
изправям стреснат поглед
почти веднага,
но ти не си вече там –
виждам само сянка,
моята собствена
мрачна
сянка.
11AM - от Боби Петров 