софия.

17/09/2015

София расте, но не старее
и така – всяка година.
ние пък обратното
и го доказваме с посредственост.

скъсаната струна на лятото
издава тъжен повик,
от който трепваш и
изригваш някак плахо.
топлината е фалшива,
тротоарите са твърде тесни,
самотни и водещи наникъде.

да вървиш дълго не значи,
че ще стигнеш някъде,
нито пък някога.

счупен.

15/09/2015

ако падна и се счупя
на хиляди парченца,
отвисоко като приказен герой,
ще ме събират ли със дни,
с лопатки и метли,
с прахосмукачки груби,
в торби и после в казана
все едно съм чаша,
готова да пореже някого,
или ще се пробват да ме сглобят
да ме наместят някак,
без да питат имам ли нужда от това,
без да мислят за причините на падането,
без да разговарят за последствията?

ако счупя се, но няма кой да чуе,
няма кой да види и да отрази,
счупил ли съм се наистина,
или счупеното винаги било е там?

ако намират с времето парчета,
ненамерени навреме,
останали и разпилени,
как можем да сме сигурни,
че счупеното носи щастие,
или щастието е всъщност счупено?

%d bloggers like this: