Бетон.

29/03/2012

* * * * *

Градът се буди,

слънцето огрява бетона.

Aроматът на кафе

пропива се в дрехите.

Уличните лампи

заспиват дневен сън.

 

Хиляди хора –

частици, мравки, точици,

будят се, разхождат се, бързат, работят, изнервят се, почиват, пушат, пият.

Сякаш нямат време

за малките неща.

 

А аз стоя на облак

и ги гледам.

Следя ги.

Смея се.

Мечтая.

Чувствам.

Не за мен – за тях го правя.

Bobby, out!

Advertisements

TEDxNBU 2012.

25/03/2012

снимката е на официалния фотограф на TEDxNBU - Вергиния Янчева

Мина. Свърши. Приключи. Финито. А аз плача.

TEDxNBU 2012 беше второто подред издание на TEDxNBU и премина под знака на въпроса “Защо?”.

Задавахме си въпроси, слушахме нечовешки готини лектори, пихме заедно кафета, говорихме и споделяхме идеи.

Не, този пост няма да е анализ на изминалия ден събота, 24-ти март 2012-та година, а ще бъде благодарствен такъв. На кого благодаря ли? На всички хора в публиката, всички лектори, всички, които по някакъв начин станаха част от TEDxNBU и се докоснаха до магията на това събитие. И най-вече на екипа и всички помощници/асистенти – хората, с които се постарахме вчерашния ден да стане готин… а той беше много повече от готин, беше очарователен!

снимката е на Мария Куманова (Bamfi)

Да… извинявам се на всички, които трябваше да слушат глупостите ми, грешките ми и отчаяните ми опити да бъда забавен в ролята си на водещ, ама и аз се постарах… въпреки че не ми личеше.

снимката е на Мария Куманова (Bamfi)

Благодаря на всички отново! Дано сте изкарали един толкова позитивен и зареждащ ден, какъвто изкарах и аз!

P.S. Видеа с лекциите от TEDxNBU 2012 ще се появят след време в интернет и обещавам, че ще ги споделя с теб!

P.S.2. Снимки, допълнителна информация за събитието и други можеш да намериш в официалната Facebook страница на TEDxNBU.

Bobby, out!

Work jar.

05/03/2012

Наскоро гледах тази лекция:

Откакто съм self-emloyed и работя от вкъщи ми е все по-трудно да се концентрирам и да си свърша работата. Винаги отлагам. И отлагам. И отлагам.

Или просто се бавя излишно, слушайки музика, разглеждайки социалките и т.н.

Не, че когато бях в офиса не го правих, но работната атмосфера там ми влияеше по малко по-друг начин. Да работиш от вкъщи е приятно, лежерно, но ужасно несериозно – особено, когато гониш срокове.

Та, изгледах лекцията и осъзнах, че мога да се справя с проблема!

В главата ми се зароди идеята… behold: the Work Jar!

Идеята:

Имаш задача Х. Поставяш си срок – до края на деня (например). Ако в края на деня не си свършил задачата Х, то пускаш 2лв (или 5лв, зависи от размера на нужния стимул) в Работната касичка. Процедурата се повтаря за всяка нова задача и всеки нов срок. На всяко първо число можеш да си вземеш парите от касичката, а дотогава – тези пари ги нямаш.

Защо ще проработи: (според мен)

Парите са кът. Голям. Като ги няма е лошо. А ги няма все по-често. Когато започнеш да губиш пари, заради своята собствена недисциплинираност, започваш да изграждаш такава. Парите се взимат обратно на всяко първо число в знак на… заплащане за новия месец – колкото и да си мързелив, наемът трябва да се плаща, сметките също.

Дали ще проработи?

Ще разберем… съвсем скоро.

Междувременно можеш да пробваш и ти. Нека експериментираме заедно и се самодисциплинираме!

А после сподели твоя опит с Работната касичка.

Bobby, out!

%d bloggers like this: