Бетон.
29/03/2012
* * * * *
Градът се буди,
слънцето огрява бетона.
Aроматът на кафе
пропива се в дрехите.
Уличните лампи
заспиват дневен сън.
Хиляди хора –
частици, мравки, точици,
будят се, разхождат се, бързат, работят, изнервят се, почиват, пушат, пият.
Сякаш нямат време
за малките неща.
А аз стоя на облак
и ги гледам.
Следя ги.
Смея се.
Мечтая.
Чувствам.
Не за мен – за тях го правя.
Bobby, out!
TEDxNBU 2012.
25/03/2012
снимката е на официалния фотограф на TEDxNBU - Вергиния Янчева
Мина. Свърши. Приключи. Финито. А аз плача.
TEDxNBU 2012 беше второто подред издание на TEDxNBU и премина под знака на въпроса “Защо?”.
Задавахме си въпроси, слушахме нечовешки готини лектори, пихме заедно кафета, говорихме и споделяхме идеи.
Не, този пост няма да е анализ на изминалия ден събота, 24-ти март 2012-та година, а ще бъде благодарствен такъв. На кого благодаря ли? На всички хора в публиката, всички лектори, всички, които по някакъв начин станаха част от TEDxNBU и се докоснаха до магията на това събитие. И най-вече на екипа и всички помощници/асистенти – хората, с които се постарахме вчерашния ден да стане готин… а той беше много повече от готин, беше очарователен!
снимката е на Мария Куманова (Bamfi)
Да… извинявам се на всички, които трябваше да слушат глупостите ми, грешките ми и отчаяните ми опити да бъда забавен в ролята си на водещ, ама и аз се постарах… въпреки че не ми личеше.
снимката е на Мария Куманова (Bamfi)
Благодаря на всички отново! Дано сте изкарали един толкова позитивен и зареждащ ден, какъвто изкарах и аз!
P.S. Видеа с лекциите от TEDxNBU 2012 ще се появят след време в интернет и обещавам, че ще ги споделя с теб!
P.S.2. Снимки, допълнителна информация за събитието и други можеш да намериш в официалната Facebook страница на TEDxNBU.
Bobby, out!
Work jar.
05/03/2012
Наскоро гледах тази лекция:
Откакто съм self-emloyed и работя от вкъщи ми е все по-трудно да се концентрирам и да си свърша работата. Винаги отлагам. И отлагам. И отлагам.
Или просто се бавя излишно, слушайки музика, разглеждайки социалките и т.н.
Не, че когато бях в офиса не го правих, но работната атмосфера там ми влияеше по малко по-друг начин. Да работиш от вкъщи е приятно, лежерно, но ужасно несериозно – особено, когато гониш срокове.
Та, изгледах лекцията и осъзнах, че мога да се справя с проблема!
В главата ми се зароди идеята… behold: the Work Jar!
Идеята:
Имаш задача Х. Поставяш си срок – до края на деня (например). Ако в края на деня не си свършил задачата Х, то пускаш 2лв (или 5лв, зависи от размера на нужния стимул) в Работната касичка. Процедурата се повтаря за всяка нова задача и всеки нов срок. На всяко първо число можеш да си вземеш парите от касичката, а дотогава – тези пари ги нямаш.
Защо ще проработи: (според мен)
Парите са кът. Голям. Като ги няма е лошо. А ги няма все по-често. Когато започнеш да губиш пари, заради своята собствена недисциплинираност, започваш да изграждаш такава. Парите се взимат обратно на всяко първо число в знак на… заплащане за новия месец – колкото и да си мързелив, наемът трябва да се плаща, сметките също.
Дали ще проработи?
Ще разберем… съвсем скоро.
Междувременно можеш да пробваш и ти. Нека експериментираме заедно и се самодисциплинираме!
А после сподели твоя опит с Работната касичка.
Bobby, out!
11AM - от Боби Петров 