11AM – от Боби Петров

ако ти си прътът
между зъбните ми колела,
този, който не ми дава да си поема дъх
и заради който не продължавам напред,
позволи ми да те извадя и да те забия
право в сърцето си.

на една ръка разстояние
ръка от ластик
ръка с безкрайни пръсти
ръка по-дълга от моята
ръка която искам да счупя на две
но всъщност няма смисъл
защото пак няма да те достигна.

понякога ми трябва само
да видя големия син аспирин
и да се понося по вълните му
вечер когато говорим с персеидите
за теб и за това че те няма
и когато пясъкът на плажа изтича
между погледите като в часовник
и отмерва времето до края
на нас и на света
и на всичко
до което сме се докосвали.