11AM – от Боби Петров

ако жегата не ме погуби,
със сигурност ще го направиш ти,
стоейки някак си небрежно
винаги встрани.

питат ме дали пиша винаги до теб
и дали ти си истинска
или пиша за себе си
а ти си част от мен
отговарям често
със заучена фраза
макар да няма значение
важни са думите
и това да ги прочетеш.

стъмва се,
а теб те няма.
поглеждам телефона,
отварям шибания фейсбук,
общо взето правя всичко,
присъщо на един идиот.
теб те няма,
а аз те търся в нищото,
в празнотата на несъществуващото,
докато ти всъщност си някъде там,
насред реалността,
но не моята.
как да те достигна?