11AM – от Боби Петров

Настръхвам. Настръхвам от смирение, настръхвам от благоговение и от мисълта, че може да съществува нещо толкова гениално. Нещо толкова истинско, толкова влияещо и толкова… вечно.

Howl е поема на един от култовите американски писатели на XX-ти век Алън Гинзбърг. Поемата е написана през 1956 г. и точно както поезията на Уолт Уитман има собствен ритъм, който не се подчинява на нормите.

Не се подчинява на общоприетите норми, за да може да извлече максимално силно емоцията на автора, да я вкара в точните думи и да накара всекиго да настръхне. Точно както направи с мен.

Открих поемата наскоро. Благодарение на приятели. Открих я наскоро, но сякаш цял живот съм чакал да прочета нещо подобно. Може би ви се е случвало. Може би сте изпадали в състояния, където виждате перфектно описан света такъв, какъвто той е през вашите очи. Такъв, какъвто го усещате вътре в себе си, макар и да не искате да го признаете по една или друга причина.

Не, няма да говоря излишно, а ще ви оставя да прочетете (на английски език):

‘Howl’ by Allen Ginsberg

Вчера гледах и едноименния филм, посветен на гениалната творба. Смея да кажа, че е също толкова въздействащ. А и не мога да си представя някой друг да играе ролята на Гинзбърг вместо Джеймс Франко.

И може би някои от вас са се отказали да четат поемата, защото “е много дълга”. Точно поради тази причина оставям и този линк, обединяващ в себе си всички сцени от филма и съответно – цялата поема (рецитирана):

Не знам за вас. Аз все още изтръпвам и се разтрепервам всеки път, когато я чуя/прочета. Дали и на вас ще повлияе по този начин е въпрос на гледна точка, ценности и житейска философия. Но не можете да отречете едно: “Вой” на Гинзбърг е и ще остане едно от най-великите литературни творения, наред с великата класика и шепа модерни романи.

P.S. Можете да намерите издадената поема на българския книжен пазар. Препоръчвам.

P.S.2. Открих три клипа, които представят поемата, рецитирана от самия Алън Гинзбърг. Настръхвам.

Bobby, out!