граници.

29/10/2015

главата ми тече,
все едно е часовник на Дали,
все едно е от восък,
все едно пламък някъде в нея гори.
пламъкът обаче ще изгасне,
някой ден, не сега,
и тогава восъкът ще приеме форма
и на тая форма ще й е трудно
да се впише в други форми.
дано фитилът ми се окаже дълъг,
дано вместо да се излея в крив калъп
се чуе един тътен, един трясък,
и експлозия отвътре
да открие нови хоризонти.

Advertisements

смисълът.

28/10/2015

бяга по ръба на чашата,
иска да излезе, да се спусне,
да тръгне по чинията,
да се опитам да го спра,
да го взема с пръст и да го оближа,
за да се докосна за момент до него.
бяга по ръба на чашата
смисълът,
бяга и иска да избяга,
понякога бягам и аз.

пръст.

27/10/2015

разпервам кални криле,
един дъжд и ги няма,
един дъжд и ме няма,
отново съм прашен Икар,
потъвам в страховете си влажни,
пръст да бях, щях да остана.

%d bloggers like this: