11AM – от Боби Петров

часовникът тиктака,
отбелязва времето
между лятото и зимата.
слънцето пък отразява
година след година,
след година.
ти обаче имаш няколко минути,
за да ме поправиш,
преди да се разпадна.

изгубих те по пътя,
изгубих себе си във теб.
един поглед и край,
отмяташ коса зад ухото,
усмихваш се и после “здрасти”,
разминаване и “извинявай”,
някъде там някой
заговаря друг
и после още погледи,
още краткотрайни моменти,
може би усмивка,
може би дори неловка целувка –
и после кръговрат.
нощта е млада,
докато не изпием младостта й.