писател – не,
драскач понякога,
и може би глупак, защото
кой ли ще чете
след няколко възкъси века,
или години може би,
когато всичко ще е празно
и изчезнало
и разрушено
и нас ни няма
и светът го няма
и животът продължи
по своему и по-добре?

капка по капка –
вир,
буква по буква –
дума,
дума по дума –
поезия.
и някъде в стиховете,
насред думите,
измежду буквите стройни,
подаваме се аз и ти
и си махаме,
кимаме си,
сваляме шапки,
за да си кажем,
че знаем кой какво
и най-вече как.

вълни.

27/09/2014

с камъче разбиваш
неподвижната водна покривка,
безвремие под формата на вълни,
и мечтите ми също
разбиваш,
и после камъчето потъва,
и на дъното среща други,
по-обли свои събратя,
но на дъното няма вълни
и е някак спокойно,
и мечтите ми са се сякаш удавили,
с ръце протегнати към беглите
слънчеви зайчета, проникващи бавно,
без много усилия
в дълбините на времето.

%d bloggers like this: