11AM – от Боби Петров

Наскоро гледах тази лекция:

Откакто съм self-emloyed и работя от вкъщи ми е все по-трудно да се концентрирам и да си свърша работата. Винаги отлагам. И отлагам. И отлагам.

Или просто се бавя излишно, слушайки музика, разглеждайки социалките и т.н.

Не, че когато бях в офиса не го правих, но работната атмосфера там ми влияеше по малко по-друг начин. Да работиш от вкъщи е приятно, лежерно, но ужасно несериозно – особено, когато гониш срокове.

Та, изгледах лекцията и осъзнах, че мога да се справя с проблема!

В главата ми се зароди идеята… behold: the Work Jar!

Идеята:

Имаш задача Х. Поставяш си срок – до края на деня (например). Ако в края на деня не си свършил задачата Х, то пускаш 2лв (или 5лв, зависи от размера на нужния стимул) в Работната касичка. Процедурата се повтаря за всяка нова задача и всеки нов срок. На всяко първо число можеш да си вземеш парите от касичката, а дотогава – тези пари ги нямаш.

Защо ще проработи: (според мен)

Парите са кът. Голям. Като ги няма е лошо. А ги няма все по-често. Когато започнеш да губиш пари, заради своята собствена недисциплинираност, започваш да изграждаш такава. Парите се взимат обратно на всяко първо число в знак на… заплащане за новия месец – колкото и да си мързелив, наемът трябва да се плаща, сметките също.

Дали ще проработи?

Ще разберем… съвсем скоро.

Междувременно можеш да пробваш и ти. Нека експериментираме заедно и се самодисциплинираме!

А после сподели твоя опит с Работната касичка.

Bobby, out!