някой ден ще изчезна
и ще стана звезден прах.
не от този бляскавия,
а от другия, който не виждаш,
но е винаги до теб,
от който си създадена,
който подклажда слънцето,
блестящо в очите ти,
който е вътре в цветята,
стоящи в косите ти,
който присъства в чашата,
докосваща се до топлите ти устни,
който прониква дълбоко в сънищата
и те кара да се усмихваш.

човек би предположил,
че нямам търпение,
а всъщност и сега ми е добре,
когато те наблюдавам тихо,
докато лежиш до мен.

не пали фитила,
той вече гори.
поседни и помълчи
заедно със мен,
позволи ми
да видя лицето ти
за последно,
преди да избухна.

градът е.

15/07/2014

градът е да се разхождаш
градът е да видиш нея на улицата
градът е да се запознаеш с нея
градът е да пиеш кафе с нея на пейка
градът е да откриеш, че е прекрасна
градът е да мине време
градът е да откриеш, че си хлътнал
градът е да се чудиш дали и тя е хлътнала
градът е да не си даваш мира
градът е да искаш да я видиш пак
градът е да не можеш да я видиш пак, не сега
градът е да искаш да й кажеш, че мислиш за нея
градът е да се срамуваш или страхуваш
градът е да живееш в кръговрат
градът съм аз.
градът си ти.
градът е тя.

%d bloggers like this: