11AM – от Боби Петров

не знам за теб
но отчаянието витае
като мушичка около бутилка вино
като пушек около комин
като мен около теб
и може би съвсем скоро
ще избухна и ще се разпръсна
на хиляди парченца
във всички посоки
и все някое сякаш
ще уцели правилното място

“не я целуна,
когато трябваше”
това ми нашепва
малко гласче
дълбоко в главата
а аз нямам как
да отговоря реално
защото знам
че точно така са нещата.
сега някой друг
може би по-подходящ
е до теб в тишината
в която ти си прекрасна
а той (може би) неприятен
или на мен така ми се струва
защото не съм аз вместо него
и пиша тази тъпа поема
и чакам някога пак
да получа възможност.

всеки ден я къпя,
сресвам и поддържам.
брадата ми те чака,
в нея да се вкопчиш,
повдигайки се леко,
небрежно и на пръсти
в желанието си да ме целунеш.