наслаждаваш се
на всяка капка въздух
всяко вдишване от дъжд
и всеки допир от прохладата
които носят нищо повече
от временно разсейване
и може би понякога
леко изтръпване
и усещане за лекота.
останалото е тиня
и асфалт и прах
и самота
и море от неистини
в средата на което си сам
с една платноходка
а вятърът е отишъл
в командировка
и не ще се върне скоро.

удавяне.

20/04/2015

да се удавиш
в липсата
и да открият тялото ти
на брега на времето
където без дрехи
със зачервена кожа
и изцъклени очи
се вглеждаш
в дълбините на битието
и лешоядите
с пеперудените криле
преследват останалите
дребни частици от теб
които потъват дълбоко
в пясъка и в нищото
докато търсиш отговори
и мечтаеш за другата реалност
в която всичко е малко по-ясно.
ако беше по-лесно
щеше да ти е скучно.

хайде не.

19/04/2015

да ви пикая на
бездарния мазохизъм,
поезията като подметка
и дебилен поглед
и боси крака в бар
и мирис на ароматни клечки
и потни дрехи
и расти в косите
и 2015-а се обажда
да ви търси
и не ви открива,
открива само
безсмислените ви думи,
събрани в редове
върху красиви тефтерчета,
изписани прилежно с химикал,
а пънкарията я няма,
няма го усещането,
няма го истинското,
по-добре да ви няма и вас.

<span>%d</span> bloggers like this: