някога, някъде.

16/09/2015

скъсаната струна на лятото
издава тъжен повик,
от който трепваш и
изригваш някак плахо.
топлината е фалшива,
тротоарите са твърде тесни,
самотни и водещи наникъде.

да вървиш дълго не значи,
че ще стигнеш някъде,
нито пък някога.

Leave a comment