11AM – от Боби Петров

мъглата те обгръща,
зелени ниви няма,
хладно е и толкоз,
павета, град и ями.
стига вече, тръгвай смело,
кецовете мен ме водят
все напред, все напред
и толкоз.

трамвайни релси,
светлини и звуци,
петък вечер с цвят на уиски,
фасади падат от лицата,
ако теб те няма, аз къде съм?

полупълен, перфектен кръг,
въртим се все едно е колело,
а ние – хамстери,
липсващи моменти,
метафори и нищо,
аз съм още тук,
ти как как се измъкна?