11AM – от Боби Петров

не съм буковски.

но и не е нужно да съм,
за да имам синята птичка
и да й се доверя,
да я пусна свободна,
пък нека полети,
та да се върне
и да драсне някоя поема
вместо мен.

едни очи в повече.

малко по-зелени
и красиви,
отколкото щастливи,
вперени във нищото,
а не във мен.

де да бях поет.

може би щях да издам стихосбирка,
а сега ще издам просто една тайна:
пиша, щото ми се пише,
полов орган за всичко останало.