11AM – от Боби Петров

леля Петя пък обичаше да готви. веднъж дори я бяха видяли да прави огретен като вместо зеленчуци успя да улови и постави в тавата слънчеви снопчета и няколко щипки усмивка. всички съседки после си шушукаха колко хубава е станала гозбата и как е имала някакъв, цитирам, “очарователен вкус”.
веднъж обаче леля Петя беше тъжна – дали защото синът й не се беше прибирал от повече от 2 години, дали защото съпругът й наскоро се спомина, а може би защото тъкмо беше гледала последния епизод на любимия си сериал, в който главната героиня, напук на всякакви очаквания, остана сама и се разплака точно в последната минута. 
в този тъжен ден сравнително възрастната госпожа излезе на балкона си с идеята да изпече малко чушки, все пак беше есен, и да сготви хубав миш-маш за съседското момченце, което често й гостуваше. седна на малкото столче, включи чушкопека в контакта, но в тъгата си вместо чушки започна да пъха в електроуреда спомените си. и така те се изпекоха, препекоха, изгоряха и оставиха ежедневието й оттук насетне някак сивеещо и миришещо на пушек и тъга.

леля Евдокия обичаше да плете. на една кука, на две куки, без куки, със синя прежда, с червена прежда, с дебел конец, с тънък конец, със спагети, със слънчеви лъчи, с всичко. 
Петърчо я беше помолил да му оплете пуловер с картинка. на картинката искаше да се вижда кученцето му Шаро. 
леля Евдокия плете три дни, три нощи, няколко сутрини, един петък и половин час от времето между четири и пет следобяд в деня, когато трябваше да ходи на очен преглед.
Петърчо вече имаше пуловер. и кученце имаше на пуловера. истинско. 
магическите пръсти и куки на леля му бяха вплели любимеца в пуловера толкова здраво, че, за да не се отделя от Шаро, Петърчо вече втори месец не беше свалял пуловера.

и когато в съзнанието
или пък този път наистина
светът е пред своя край
или пък вече е свършил
и наоколо е хаос
или пък вече няма нищо,
аз ще съм изгубен
или пък може би ще съм намерен
насред нищото,
но нещо ще ме влече
или пък направо ще ме тегли
или тласка
към някой край на света,
но не този, който вече сме срещнали,
и там, насред мрака,
или пък в светлината на новия свят,
си мисля, че ще открия теб,
или пък ти ще откриеш мен,
и ще бъдем първите хора,
които ще възродят живота,
или пък просто ще се обичаме
тихо в прахта.