11AM – от Боби Петров

една монета в повече.

стискам я в ръката си,
а останалите две са на очите ми,
ще ги дам Лодкаря,
за да ме отведе
отвъд омразата,
при Евридика,
а с монетата в ръката си
ще закупя два билета за подземното кино,
където ще гледаме със нея романтична комедия,
ще се тъпчем с пуканки,
ще се целуваме скришом в тъмнината
и ще се смеем в лицето на Хадес, прожекциониста.

да ти кажа нещо.

писмо в невидима бутилка,
празен лист в стъкло,
думите са все размити
и по пътя ще изпаднат до една.

стоиш като раздвижена красива статуя,
монумент, показващ друго време,
далечно, минало, но никога сегашно,
танцуваш под музика, която
чувам тихо във главата си,
виждам те, а теб те няма,
кого ли заблуждавам?