11AM – от Боби Петров

полупълен, перфектен кръг,
въртим се все едно е колело,
а ние – хамстери,
липсващи моменти,
метафори и нищо,
аз съм още тук,
ти как как се измъкна?

търсиш неоткриваемото,
изгубваш това, което не е твое,
държиш безформеното нищо,
пиеш от празна чаша,
налята от счупена бутилка,
пишеш с разхвърляни мисли,
чакаш времето да спре,
събуждаш се в съня си
всяка сутрин.

и времето плаче,
щото постоянно избързваме
и му се подиграваме
с часовниците и неточността си.
как така това е друго време?
нищо, и то сигурно има причина.