11AM – от Боби Петров

ръката, държала допреди малко
вестник с хороскопи,
бърка дълбоко навътре,
а плътта се разлага
в токсичността,
която напипва,
остава груб, грозен скелет.
ръката излиза навън,
посяга към друг, той бяга,
посяга към нея,
погледът й – отвратен,
обръща се встрани,
костите се разпадат,
прах, частици, без светлина.
това във вестника наричаха
ретрограден меркурии.
жалко, че в живия живот
не трае само един месец.

и слънцето излиза от буркана,
и звукът на вълните наближава,
и вятърът отива на почивка,
и дърветата плетат зелени паяжини,
и усмивки по лицата,
и аз и ти – щастливи,
поотделно.