11AM – от Боби Петров

пет тишини
през пет тихи съня
притихват
мълчи
мълчание
мълчи си.

наслаждаваш се
на всяка капка въздух
всяко вдишване от дъжд
и всеки допир от прохладата
които носят нищо повече
от временно разсейване
и може би понякога
леко изтръпване
и усещане за лекота.
останалото е тиня
и асфалт и прах
и самота
и море от неистини
в средата на което си сам
с една платноходка
а вятърът е отишъл
в командировка
и не ще се върне скоро.

да се удавиш
в липсата
и да открият тялото ти
на брега на времето
където без дрехи
със зачервена кожа
и изцъклени очи
се вглеждаш
в дълбините на битието
и лешоядите
с пеперудените криле
преследват останалите
дребни частици от теб
които потъват дълбоко
в пясъка и в нищото
докато търсиш отговори
и мечтаеш за другата реалност
в която всичко е малко по-ясно.
ако беше по-лесно
щеше да ти е скучно.