моментът на въртене
създава кръговрат
и цикъл след цикъл след цикъл
се сменя все същото.
година, месец, ден,
картини се повтарят
и разказват позната до болка история.
а отправната точка съм аз
и винаги някоя тя.
понякога и тя е все една и съща.

Advertisements

цитирам по памет,
че глухарчето не е идея
и аз не съм поет,
но понякога, след пет
часа ми се иска
да съм на няколко бири
и да изключа щепсела
и да спра кранчето
и да оставя вътрето да оттече.
обаче не става и затова
изсипвам думи в редове,
без ритъм, без рими, в свободен
бял и никакъв всъщност стих.

и така.

сега веднъж седях и чудих се
как да продължа напред
и направих както са ме учили:

три пъти премерих,
два пъти погледнах пак,
веднъж, замахвайки, отрязах
и от падналото стече се
кална капка страх.

%d bloggers like this: