най-красивото момиче на света
седеше на съседната маса,
имаше руса коса,
черти отвъд тази реалност и
излъчваше вселенско щастие,
което попивах с неблагодарни очи.
най-красивото момиче на света
изглеждаше заето,
потънало в своя компютър,
отпиваше от чаша със сламка,
а устните й бяха сочни, свити, райски.
бях впил поглед в
най-красивото момиче на света,
което седеше на съседната маса,
но тя дори за миг не ме погледна.

кръговрат.

25/03/2015

твърде много се руши,
твърде малко се създава,
забрава е името ти,
ала лесно се забравя.
сивото е модно,
мудно някак си напред сивее,
човекът вдясно сив е,
блее подир тебе,
чака да отпие млякото ти,
светът да почернее,
а ти се кискаш в ъгъла
и стискаш в длан живота беден,
все едно е вуду кукла,
обречена да бъде сдъвкана,
изплюта, куха и захвърлена.
и ние с тебе се залъгваме,
че лесното е честно
и решенията са слабост,
радост няма, в локвата потъна,
салата, бира, телевизия,
евровизия, ама глупаво житейска,
ше спечели тоя, дето пръв извика
“заеби” и тва подейства,
нищо, че не е библейско.

20 градски.

07/03/2015

От край време в главата ми се въртеше идеята за микро стихосбирка (или микросбирка, ако искате), наречена “20 градски”. Подготвях я от известно време, но все не й обръщах достатъчно внимание.

Е, моментът дойде.

Събрах си главата, материалите и една чаша уиски и воала:

“20 градски” е факт и можете да я прочетете/свалите тук: http://bit.ly/20gradski

В микросбирката ще откриете поезия, която може би сте чели тук, а може и да не сте. Както се предполага, тематиката е основно градска, с елементи на някаква си бъдещо-носталгична романтика – един вид, типично моя си.

Ако пък ви допадне, споделете с приятели.

Мерси и приятно четене!